Загубата на домашно животно: Джили Купър и Барбара

Калина Тодорова
Експерт по продукти и подбор с над 15 години опит в търговията

Загубата на домашно животно

Загубата на домашно животно е изпитание, което е много трудно да се обясни на хора, които никога не са имали животни, точно както е трудно да им се обясни радостта, която едно куче, котка, заек или папагал носят в дома, любовта, която споделят, и начина, по който превръщат една обикновена къща в дом. И когато загубиш това животно, този член на твоето семейство, шокът може да бъде изключително силен.

Всичко това е добре известно на писателката Джили Купър, която в своя роман „Score!“ представя Раналдини, мразеният диригент, опитващ се да изнасили доведената си дъщеря Табита, преди да бъде спрян от кучето на героинята, Гертруд, която го захапва за глезена. Така той убива животното.

„Получих писма, в които пишеше: „Как можа да убиеш Гертруд?“, спомня си Джили. „На никого не му пукаше за Табита.“

Дъното на нейната градина, в къщата ѝ в Глостършър, „е огромно гробище“. Там могат да се намерят епитафии за компаньони като Барбара, нейната безспорно най-болезнена загуба, която отчасти вдъхнови измислената Гертруд.

„На него пише: „Барбара, нашето най-ценно съкровище“, разказва Джили. „Тя беше на 15 години, когато почина. Бях съкрушена. В летните нощи отивам да им говоря. Това помага.“

Тя съветва да се пише за изгубено животно. „Терапевтично е и винаги можеш да четеш текстове за тях и никога да не ги забравиш.“

По една точка Джили е категорична. След като скръбта отмине, „вземи друго куче, друг резервоар за любов“.

За някои хора осиновяването на ново животно може да бъде ценна помощ за преодоляване на тази загуба, но това може да отнеме време. Може би ще видиш как приятелите и семейството ти те насърчават да осиновиш друго, за да ти помогнат да продължиш напред, но само ти ще знаеш кога ще бъдеш готов(а) и е много полезно да слушаш сърцето си, то ще ти каже кога е дошъл моментът.

Също така може да бъде полезно да отбележиш тази загуба с церемония. Независимо дали избереш да погребеш пепелта или да я разпръснеш, организирането на малка церемония, на която можеш да кажеш няколко думи и да си спомниш хубавите спомени, е добър начин да се справиш със скръбта.

Някои хора също откриват, че отдаването на почит към тяхното животно чрез мемориал е друг начин да преминат през скръбта. Поръчването на портрет може да се окаже терапевтично; работата с артист за увековечаване на твоето любимо животно със сигурност може да бъде от голяма полза. Дори малък сувенир, или засаждането на дърво или храст, може да помогне. Просто нещо осезаемо, което да държиш или до което можеш да се доближиш, когато имаш нужда да прекараш малко време в мисли за всички тези ценни спомени.