Тъгата по домашен любимец: Рой Хатърсли и Бъстър

Калина Тодорова
Експерт по продукти и подбор с над 15 години опит в търговията

Тъгата по домашен любимец

Когато Рой Хатърсли, бивш министър на вътрешните работи в сянка, беше интервюиран от Daily Mail, той говори с голяма емоция за загубата на своето куче от приют, Бъстър.

„Смъртта на Бъстър“, казва той, „беше най-болезненото нещо, което някога съм преживявал, по-болезнено от загубата на майка ми. Бъстър и аз бяхме толкова близки. Не живеех с майка ми. Не ѝ приготвях закуска сутрин и не я извеждах вечер. Тя не спеше в легло в стаята ми.“ „Напълно обективно, достатъчно разумен съм, за да поставя човешкия живот над живота на кучето. Но чувствата не са обективни.“

Рой Хатърсли и неговото куче Бъстър бяха неразделни в продължение на 15 години

Запитан какво му липсва най-много при скъпия му Бъстър, Рой отговори:

„Обичах да знам, че той зависи от мен, и се възхищавах на неговото привидно убеждение, че аз завися от него.“

Вземането на това решение

Рой говори красноречиво за края на живота на Бъстър.

„В продължение на 15 години го гледах как расте, става мъдър и остарява. Неговият ветеринарен лекар беше предсказал, че ще бъде щастлив до самия край, но че един ден просто ще бъде твърде уморен, за да продължи. „Когато това се случи, той ще ти покаже“, ми казаха.

И той го направи. Всяка стъпка от кратката му сутрешна разходка беше борба. Закуската беше изядена с бавна решителност. След това той легна без намерение да се изправи. Крайното решение трябваше да бъде взето според това кое е най-добро за Бъстър. Изкушението да отложа това фатално решение беше отхвърлено. След момент на раздиращо нерешителност, направих фаталното обаждане. Ветеринарят пристигна в рамките на час.“

Скръбта, която изпитваш при загубата на животно, може да бъде толкова съкрушителна, особено когато ти самият си взел решението за евтаназия на собственото си животно. Дори да го правиш по основателни причини, емоционалното въздействие може да бъде огромно.

По думите на Рой:

„Не твърдя, че скръбта ми е уникална. Знам, че много семейства са били съкрушени от смъртта на куче. Просто казвам, като доказан факт, че нищо не ми е причинявало толкова болка, колкото смъртта на Бъстър.

И никога не съм се държал с такъв изблик на емоции.

Седях в стаята на първия етаж, където работя, и гледах съседите си как вършат ежедневните си задачи, изумен и яростен, че ги виждам да действат така, сякаш е нормален ден. Спрете всички часовници. Бъстър беше мъртъв.“

Не подценявай въздействието, което смъртта на обичано животно може да има върху теб и семейството ти. Дай си време да почувстваш болката от загубата на животното си, това е важна част от процеса на скръб. Всеки ще го преживее по различен начин, но е важно да си позволиш да го почувстваш по своя начин, толкова дълго, колкото ти е необходимо.

Осиновяване на друго куче

Може да отнеме много време или може да имаш нужда да осиновиш друго животно възможно най-скоро. Само ти ще знаеш какво трябва да направиш и ще си позволиш да направиш това, което ти се струва правилно. Твоята скръб е мощен водач и тя ще ти покаже кога е дошъл моментът.

„Най-накрая разбрах“, заяви лорд Хатърсли, който сега има Джаки, „че да нямам куче би било отричане на всичко, което Бъстър ми беше дал. За да остана верен на Бъстър, трябваше да продължа да се радвам на компанията на куче, на неговите кучешки качества, на чистата радост да имаш куче.“

Лорд Хатърсли уточни, че това ново куче няма да бъде заместител. Бъстър беше незаменим. Неговият наследник ще бъде куче със собствена индивидуалност. Но той ще бъде потвърждение на всичко, което Бъстър представляваше: безценната благословия да притежаваш куче.