Ръководство за скръб по домашен любимец, Стъпка 3

Калина Тодорова
Експерт по продукти и подбор с над 15 години опит в търговията

Има 5 етапа на скръбта според модела на Кюблер-Рос

Ръководство за скръб по домашен любимец, Стъпка 3 – 5-те етапа на скръбта. Скръбта е сложна емоция. Моделът на Кюблер-Рос ни помага да разберем петте ключови елемента, но той прекалено опростява нещата. Той създава впечатлението, че преминаваш плавно от един етап към следващия, докато се почувстваш напълно добре след загубата. Когато се сблъскаш със загубата на своето животно, можеш да преминеш през всичките 5 етапа в рамките на един-единствен ден.

Загуба на животно – Ръководство за скръб, Стъпка 3

Вярвам, че преживяването на скръбта може да бъде много различно при нашите животни. Ти изграждаш уникална връзка със своята котка, своето куче или своето животно, защото любовта е безусловна. Няма дълготрайни кавги или обидни думи през целия им живот и затова, когато си отидат, загубата е може би по-проста, но невероятно трудна. Те те посрещат всяка сутрин с радост, благодарни са за храната и са щастливи да се сгушат в скута ти, независимо от възрастта си. Кой не би страдал при загубата на това?

Ако загубата настъпи след влошено здраве, съществува допълнителният проблем с евтаназията. Ако си избрал да приспиш животното си, може да изпитваш много вътрешни конфликти относно това решение. Можеше ли да направиш друг избор? Даде ли ти ветеринарният лекар най-добрите съвети? По-добре ли щеше да бъде да удължиш живота му? Вземането на толкова трудни решения може да доведе до чувство за вина, което се добавя към бурните емоции.

Има 5 етапа на скръбта според модела на Кюблер-Рос.

1. Шок / Отричане

Отричането е първият етап, описан от Елизабет Кюблер-Рос. Това е просто етап на шок. Истинска трудност да повярваш, че животното ти вече го няма. Може да се уловиш, че го „чуваш“ да драска по вратата или го виждаш с периферното си зрение. Това е много нормална и естествена реакция, почти сякаш мозъкът ти те щади. Това ти дава време да свикнеш с неговото отсъствие.

2. Гняв и обвинения

Гневът е вторият етап и може да се появи в най-неочаквани ситуации и към семейството или приятелите, които най-малко го заслужават. Ветеринарните лекари са свикнали да бъдат обект на обвинения. Чувството на раздразнение може да създаде усещането, че непременно някой е виновен. Гневът може да бъде насочен и навътре, към самите нас: „защо не забелязах по-рано?“. Отново, това е много често срещано и разбираемо, но има начини да се справиш с това по по-здравословен начин. Моето ръководство за скръб по домашен любимец в 12 стъпки те насърчава да насочиш тази „енергия на гнева“ по положителен начин. Удари възглавница, направи енергична разходка, излез сред природата и извикай.

3. Пазарене

Пазаренето е третият етап и е много объркваща част от процеса. Може да се уловиш, че се „мъчиш“ сам, спорейки с висша сила или дори със загубеното си животно. Това е много естествен начин да започнеш да разбираш, че загубата е окончателна, но може да изглежда малко странно и доста мъчително. Може да се уловиш, че преиграваш решения в ума си. Това е добър момент да говориш с приятели, които „разбират“. Обсъждането на преживяването ти с приятел, който разбира, или с местен консултант по скръбта по животни, може да бъде полезно. Има много онлайн групи, като групата във Facebook Bluecross, където можеш да обсъдиш тези мисли. Може да бъде наистина добре да осъзнаеш, че не си сам и че тези мисли са много често срещани.

4. Депресия

Депресията може да бъде объркана с дълбока тъга. Напълно нормално е да искаш да се оттеглиш в своя собствен свят за известно време. И това е напълно в реда на нещата. Това неразположение е част от лечебния процес. За малък брой хора това може да прерасне в депресия и тогава е жизненоважно да се свържеш с личния си лекар или консултант. Важно е да позволиш на другите да те подкрепят. Това не е лесен път, може да имаш нужда от помощ и това е напълно нормално.

5. Приемане

Приемането е „последният“ етап от този модел на скръбта. Често това е най-трудната част. Това означава да знаеш, че животното ти винаги ще ти липсва, но че сега можеш да се съсредоточиш върху всички хубави спомени, които ти е оставило. Някои хора виждат това като „кръговрата на живота“, ти си благодарен за времето, прекарано с него. Това не означава, че не ти липсва или че понякога не проливаш сълза, когато спомен изплува в главата ти. Но това означава, че ще се усмихваш основно на добрите спомени.

Както казах във въведението, мисля, че можеш да преминеш през всички тези етапи в рамките на един ден и те не следват прост линеен път. Може да се уловиш, че се връщаш назад и напред за дълго или за кратко време. Нищо от това не отразява количеството любов, което изпитваш към животното си. Всяка загуба ще бъде толкова уникална, колкото е било и самото животно.

И помни, че няма винаги да се чувстваш така.

За повече съвети относно скръбта по домашен любимец, кликни тук

За съвети какво да правиш с пепел от твоето животно, кликни тук.